Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05 20:01 - Ревю на романа Pathfinder's Way от T.A. White (Част 1)
Автор: natalias Категория: Изкуство   
Прочетен: 142 Коментари: 0 Гласове:
0



image

Обща оценка:

Първите 2/3 от книгата – 8/10

Последната 1/3 – 2/10 (и то просто защото има край, който е технически коректен, но който е напълно разчленен от първите две трети. Но за това после)

 

Резюме (без спойлери):

Шея е Водач (Pathfinder) с голямо „В“, предхождано от голямо „К“, защото тя е голяма „К“ с всички, които не могат да четат мислите ѝ. Мястото, където се развива действието, е Счупените земи, аз ще ги наричам Отцепените земи, просто защото „разединен“ изисква излишна гимнастика на езика. Та, Отцепените земи са отделени от останалия фентъзи свят с два факта – там има труднопроходими планини и каньони + всички те са пълни с огромни, месоядни полуживотни, полубуболечки, копирани директно от филма „Звездни рейнджъри“. Единственият човек, който може да преведе хората от едно изолирано село в друго, е Водач, член на Гилдията на Водачите, която се намира от другия край на Мъглявината. Накратко, където е цивилизацията.

 

По загатнати причини (които вероятно ще станат основен двигател на следващите книги), нашата главна „К“, т.е. героиня, Шея, е Водач на едно от тези села. Книгата започва с това как тя превежда пасмина неблагодарници и лигльовци обратно към дома, но те не спират да врякат за почивка и за храна. Никой не иска да слуша Шея, нито изчисленията ѝ за опасностите, които ги дебнат след залез и, общо взето, въпреки че животът им зависи от нея, правят каквото си щат, като че не знаят, че от следващата пукнатина могат да изскочи богомолка с префърцунено име и да ги обезглави.

 

Запомнете това недоволство. Защото то ще ви бъде повтаряно отново и отново, и отново, докато не схванете, че тук яко залягаме на феминизма и подценяването на женската компетентност.

 

Като цяло, Шея е от онези съвършени героини, които от 10-годишни се занимават с каквото там се занимават, имат перфектна външност, перфектни умения, но единствената им слабост е, че са се родили жени. Книгата доста неумело опитва да убеди читателя, че НЕ, всъщност слабостта ѝ е нейната антисоциалност, като му изплюва в лицето факта, че Шея не обяснява действията си на никого. Читателят, и без да е живял в Отцепените земи, може да се сдобие с представа колко опасно е там и колко е важно да слушаш човек от Гилдията на Водачите. Да искаш обяснения за всяка команда, е все едно да питаш непрестанно взводния си „Защо трябва да лазим под бодливата тел? Това с какво ще ни помогне в живота?“ или „Защо трябва да ставаме всяка сутрин в шест и да се подреждаме в строй?“ Общо взето, основният конфликт бие на кухо, но аз все пак бях заинтересована да продължа да чета, защото: 1) това е от малкото романи с ниско фентъзи, където главните герои не си служат с магия, за да решат или създадат конфликт; 2) това е приключенски роман, в който главната сюжетна линия не залага главните герои да „заживеят щастливо“, в превод, всеки ден да свършват чисто голи, уважавайки Майката природа във всички акробатични пози, които гравитацията позволява; 3) приятелството заема голяма част от историята, подобно на „Мулан“ и, както в анимацията, главната героиня също е заставена да се преструва на мъж, за да оцелее, но в частта със спойлерите.

 

Така, така – ето я и причината романът изобщо да има сюжет. Веднага след като Шея връща селяните обратно у дома и те прехвърлят вината за закъснението си върху нея, местните се събират и решават да се отърват от нея, за да може Гилдията да им прати друг Водач. Старейшините измислят стратегия да я пратят в близкото село с още двама, от които също искат да се отърват (убийте ме, не им помня имената!, камо ли характерите). Шея тръгва на път, уж да търгува със съседното село, ала тамошните продължават да разтакават нещата, докато не се оказва, че през цялото време са чакали идването на Тратери войници.

 

Историята на племето Тратери е почти същата като на испанските колонизатори. Дошли от не-знам-си-къде, започнали да водят войни, да принуждават местните да се присъединят към армията им и, подобно на Шея, опитват да картографират Отцепените земи, за да намерят начин да ги пресекат, да стигнат до Мъглявината и да превземат цивилизацията (каквато не я познаваме, защото хал хабер си нямаме какво има отвъд, но пък познайте кой може да мине от там! Да, нашата главна „К“!)

 

Та, стигнахме до момента, в който Шея разбира, че мастиите от селото са ги предали, тръгват да бягат, нещо стана, аз изгубих интерес, и внезапно двамата мъже в компанията на Шея се оказаха в смъртна опасност, тя отиде да ги спасява, но с тях спаси и някакви непознати. И докато петимата се друсаха върху една каручка, преследвани от мастиите, стана ясно, че Шея се вози с другия ни главен герой, нейният любовен-в-далечното-бъдеще интерес, Фалън. Който само след минута ще бъде наречен Военачалника. Не кой да е, а на колонизаторите Тратери.

 

А какво прави един главен герой с очи цвят „уиски“, когато види силна, независима феменистка, която се жалва колко е трудно да си толкова компетентна? Мда. Вдига я на рамо и я влачи в пещерата си. Кашлюк, в юртата си. Да, ама наша Шея се покатери по една скала, вися там известно време, прави се на недостъпна и прочие, за да може този романс да има някакво развитие, а нашият Фалън с уиски очи се усмихва отдолу и ѝ вика „Следващият път ще бъдеш моя“.

 

И това, ако щете, е версията без спойлери.

Сега, ако историята ви допада, сте свободни да се снабдите някак с нея, да я прочетете и да се върнете за следващата част от резюмето – спойлерите, където ще видим как се развиват нещата между Шея и Фалън и защо краят така ме разочарова.



Тагове:   роман,   ревю,   приключенски,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: natalias
Категория: Изкуство
Прочетен: 926
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930